ВЪСТАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪСТА̀ВАМ, -аш, несв.; въста̀на, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Започвам, повеждам въоръжена борба срещу насилническа власт в защита на свои класови или национални интереси; вдигам въстание. Ние гълтахме всяка новина, която идеше от Босна и Херцеговина, опивахме се от подвизите на юнаците им, и във възторга, който ни увличаше, виждахме вече България цяла възпламенена, въстанала като един човек. К. Величков, ПССъч. I, 15-16. На 20 априлий клисурският представител в главното събрание при Мечка пристигна от Копривщица, въстанала същия ден. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 119. "Свобода в гори и поля прогърмя! / И в бащина свидна и свята земя / въстанал е вече гнетений народ!" П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 15. Вдъхни секиму, о Боже! / Любов жива за свобода — / .. / Подкрепи и мен ръката, / та кога въстане робът, / в редовете на борбата / да си найда и аз гроба! Хр. Ботев, Съч., 1950, 19. С хиляди ножа / прободен / народ — / .. / въстана / из мрака тревожен / на своя живот / — и писа със своите кърви / "свободен"! Г. Милев, С, 17-28.

2. Обявявам се решително против, срещу някого или нещо; опълчвам се. Богомилите проповядваха, че човек не е задължен да работи на своя господар, и силно въставаха против ангарията. Ив. Вазов, Съч. XIV, 89-90. Аз ща да зема Лила, па нека да въстанат против мене сичките дяволе. Л. Каравелов, Съч. II, 112.

3. Прен. Поет. За образ, спомен, мисъл — отново възниквам, появявам се в паметта, във въображението на някого; възкръсвам, възправям се. Пред погледа още въстават и чезнат кървавите видения на боя. Й. Йовков, Разк. II, 166. Сега въстана в ума му всичкият страшен сонм от ужаси и бедствия, на които бе свидетел. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 24. Въстават в паметта ми детските години — / аз виждам малък град, потънал сред градини, / засенчени широки дворове / и в дъното им стари домове. Н. Ракитин, С II, 99.