ВЪСТАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪСТА̀НИЕ, мн. -ия, ср. Организирана въоръжена борба срещу властта в защита на класови или национални интереси. Ала ето понесе се из цялата поробена земя една дума-пламък, която бързо превръщаше дори колебанията и страховете, мъдрите прозрения и разумната целесъобразност във все по-буйно и по-широко борческо въодушевление. Тая дума беше: Въстание. Д. Талев, И, 453. След като [Стамболов] бе видял в две нещастни въстания безсилието на българския народ сам да се освободи, минаването на Дунава от победоносните руски войски завладя възторжената му млада душа. С. Радев, ССБ I, 353. Априлското въстание е най-мощната проява на българската национална буржоазнодемократична революция. Ист. X и XI кл, 165. Обявявам въстание. Избухва въстание. Вдигам въстание.