ВЪСТАНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪСТА̀НИК, мн. -ци, м. Участник във въстание. Въстаникът, който стоеше с пушка в ръка пред вратата на Главния революционен щаб, натисна бравата, отвори и влезе. А. Каралийчев, НЧ, 105. Баща ми е бил въстаник през двайсет и трета година, сражавал се е с царската власт. А. Гуляшки, ЗР, 87. Тя наистина чуваше да се разправя за бунтове тук и там по селата, за нападнати градове, за превзети гари, които въстаниците държали с дни наред в свои ръце. Й. Йовков, ЧКГ, 294. Храмът беше пълен с деца и невести, / с въстаници бодри и бащи злочести, / които борбата в тез зидове сбра. Ив. Вазов, Съч. I, 177.