ВЪТРЕУТРОБЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪТРЕУТРО̀БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Биол. Който се извършва или протича в утробата на човек или животно. Противоп. извънутробен. В периода на новородеността (няколко седмици .. след раждането) се извършват най-големите промени,.., при които организмът се преустройва коренно, за да се приспособи от вътреутробен към извънутробния живот. Пр, 1954, кн. 1, 27. Вродените сърдечни пороци са резултат от аномалии в развитието на сърцето или на прекарани ендокардити по време на вътреутробното развитие. М. Василев и др., ВБ, 199.