ВЪТРЕШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪ̀ТРЕШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който се намира вътре в пределите на нещо или е свързан с пространството вътре в нещо. Противоп. външен. С изключение на крайните сиромашки къщи — пренебрегнати от башибозуците — всички главни и вътрешни махали бяха станали плячка на пожара. Ив. Вазов, Съч. XXV, 5. В средата на широкия вътрешен двор стърчеше джамия. Гр. Угаров, ПСЗ, 24. Още същата вечер той повика няколко от своите приятели и .. затвори се с тях во вътрешната стая на механата. Т. Влайков, Съч. III, 201. Тя е с колони, с хубав външен изглед и с отлично вътрешно разпределение. Г. Караславов, Избр. съч. X, 82. Влязохме в стаичката на словенеца-капитан. Вътрешната обстановка се състоеше от походно легло, сгъваема масичка и платнен стол. Г. Белев, КВА, 302. Градът, сгушил се в полите на Пелистер,.., има своя красота и поезия. Двукатните му къщи напомнят по стил и вътрешна уредба домовете на първите люде на венецианската република. Д. Спространов, С, 72. Вътрешна стълба. Вътрешна врата. Вътрешна стена. Вътрешна украса. // Който се извършва, който протича вътре, в пределите на нещо. Витамин "А" стимулира вътрешното клетъчно дишане. РД, 1960, бр. 1371 2. Вътрешно кръстосване. // Който действа, влияе отвътре върху някого или нещо. Противоп. външен. Вътрешни условия. Вътрешни фактори.

2. Който се намира зад или на задната страна на външна повърхност на предмет. Противоп. външен. Той бръкна във вътрешния джоб на палтото си. Кр. Велков, СБ, 145. Той искаше да прикрие занятието си, но не успя, и аз забележих, че пришиваше един нов джеб на вътрешната страна на антерията си. Ал. Константинов, БГ, 7. Барометърът, закачен между външните и вътрешни стъкла на прозореца, се поклащаше на телта, с която бе привързан. Ем. Станев, ПЕГ, 27. Той се върна отново към заглавието, сложи пръст върху долната винетка на вътрешната корица, погледна ме и каза. Г. Белев, КВА, 168-169. Вътрешна мазилка. Вътрешна обвивка. Вътрешен пласт.

3. Който се отнася до дейност вътре в държава, учреждение, предприятие, организация и под. Противоп. външен. Той [Каравелов] определяше какви отношения трябва да съществуват между освободени и освободители: ни непризнателност от страна на българите, ни вътрешна намеса от

страна на Русия. С. Радев, ССБ I, 468. "Попче-е, добре, че ме не послуша да служиш литургия на разпетий петък. Аз питах в града нашите попове и те ми казаха, че не се служело.. Попче, аз остарях. Забравил съм. Ти гледай вътрешната работа в черквата, аз отвън." М. Кънчев, В, 182-183. Няма вътрешно или международно събитие през периода 1937-1940 г., на което той да се е спрял със статия, бележка, дописка, фейлетон. В. Йосифов, Избр. тв. I, 41. Многобройните чужди нашествия и вътрешни междуособици не са пощадили нито една от тези крепости. Ст. Михайлов, БС, 150. Вътрешният министър на негово императорско величество султан Абдул Азис издаде съответна и още по-строга заповед до своите валии и паши по цялата Европейска Турция. Д. Талев, ПК, 287. В отчетния доклад е отразена похвална физкултурна дейност: вътрешни спартакиади между цеховете по атлетика, многобройни състезания по футбол и др. ВН, 1952, бр. 161, 2. Вътрешен заем. Министерство на вътрешните работи. Вътрешен пазар.

4. Разг. Който е тясно свързан с хората вътре в някаква среда и засяга само тях. — Това са си вътрешни наши работи. Можем да се караме, да се съдим, но излезеш ли вън, не забравяй, че си българин! М. Грубешлиева, ПП, 247. — То, знайте, докторе, е, тъй да се рече, вътрешна работа, семейна работа. Й. Йовков, М, 88. Димо: — Какви са тия .. психологически кълчища? Трябвало тишина, жертви!.. Чавдар: Отде мога аз да знам вътрешните неуредици в Донкиното семейство. О. Василев, Л, 35.

5. Разг. Който е запознат, свързан много отблизо с живота, работите на някаква среда и ѝ е близък, свой. — Ти, като опитен и вътрешен тука, знаеш как да сториш да се извърши това грабване още тая нощ. Ив. Вазов, Съч. I, XXI, 32. — Вие от милицията ли сте? — Не — отвърна той, — но там съм вътрешен. В. Цонев, НВЛ, 23. — Ще отида в гримьорната да я поздравя! — заявява решително Маргаритка и изтичва към служебната врата на балкона.. — Ти, момиченце — казва възрастната жена, която седи отдясно на Маргаритка, — изглежда си вътрешна тука. П. Незнакомов, МА, 80. — Къде отиде учителят, бе? — запитахме Лилка, като бяхме уверени, че и той, като вътрешен човек ще ни даде ключа на загадката. Ив. Вазов, Съч. VIII, 144. Беше самоуверен във всичко, та и когато сам си притегли един разкривен стол като свой, вътрешен човек, личеше, че го върши като нещо, което другояче не трябва да се направи. Г. Караславов, Избр. съч. I, 183.

6. Който е характерен, свойствен, типичен за същността на определен обект или явление; специфичен. Ревнив повече за вътрешното съдържание, Величков често му жертваше формата и стиха му. Ив. Вазов, ВБ XIV-XV. Писателят се старае да разкрие чисто вътрешния, домашния живот на българите. К. Величков, ПССъч. VIII, 51. Силата на художника се проявява не в лекото, външно описателство, а в задълбоченото пресъздаване на сложни с вътрешната си композиция сцени. С, 1951, кн. 5, 166. Вътрешни закони за развитието на езика.

7. Прен. Който се отнася до психическата дейност на човека; душевен. Някаква червенина, плод на вътрешно смущение или на безпокойство, играеше по бузите на учителката. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 51. — Така, Велинчо, така.. ти си добър, лели,.. — рече прояснена от вътрешна радост леля Кирилица и в душата ѝ се роди едно страхопочитание към богатия ѝ братеник. Елин Пелин, Съч. I, 57. Редом с всички по централната улица на града,.. върви мъж на средна възраст — с одухотворено лице,.., с очи, които непрестанно излъчват вътрешно сияние. К. Странджев, ЖБ, 81.

8. Стесн. Който се отнася до заболяване или лекуване на органите в гръдната или коремната кухина. След няколко дни ѝ предстоеше да се яви на изпит по вътрешни болести и да не мисли за него беше невъзможно. Ем. Манов, ДСР, 385. На Карл Кенана,.., стомахът и гърдите му така били наблягани, че .. почнало вътрешно кръвоизлияние, което траяло до самото му екзекутиране. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 74. И аз, и той [Колев] завеждахме кабинети, аз по уши, нос, гърло, а той по вътрешни болести. М. Радев, СР, 7. Вътрешна клиника. Вътрешно отделение. Вътрешна инфекция.

9. Като същ. вътрешен м., вътрешни мн. Човек, който е запознат, свързан много отблизо с живота и работите на някаква среда и ѝ е близък, свой. И последната ми епиграма бе отхвърлена от редакцията пак по същата причина. Това редакция ли е? Събрали се все вътрешни и все своите работи печатат, а моите отхвърлят. Ст, 1965, бр. 1007, 2. — Да ми кажеш, вярно ли твойта булка ще става помпиерка?.. — Напуска ли, кажете ми, че инак ще се вредят вътрешни.. — Жената е мераклия за магазинерството. Т. Монов, СН, 141-142.

◊ Вътрешен драматизъм. Литер. Напрежение, вълнение, породено от сблъскване на противоположни чувства или мисли у някого, от трудността да вземе някакво решение и под. В постановката на Масалитинов е разкрит дълбокият вътрешен драматизъм, борбата у героинята между съкровеното чувство към любимия и великата всеотдайна любов към театъра. Т, 1955, кн. 11, 44. Вътрешен живот. Душевност, психика на човека. От Ленски Адриана научава, че всички изкуства трябва да преследват една цел: да разкриват пред човека неговия вътрешен живот, неговия вътре‑

шен свят. Ст. Грудев, АБ, 43. Вътрешен монолог. Литер. В литературно произведение — мисли и преживявания на герой, изразени негласно, беззвучно. Караславов показва силата на своя талант преди всичко в психологическите анализи, в т.н. вътрешни монолози, чрез които разкрива духовната характеристика на своите героини. С, 1952, кн. 4, 199. Често [Сартр] прибягва до известни писателски маниери: вътрешния монолог, едновременност на разказа, разнообразява действието с репортажни елементи. ЛФ, 1958, бр. 5, 4. Вътрешен телефон. Телефон, свързан с централа, чрез който може да се осъществи непосредствена телефонна връзка в пределите на институт, учреждение и под. Вътрешен ъгъл. Геом. Ъгъл вътре в триъгълник или многоъгълник, който се сключва от две негови съседни страни. Вътрешна архитектура. Дял от архитектурата, който се занимава с художествено оформяне и обзавеждане на пространството вътре в сгради с различно предназначение. За вътрешна консумация. Разг. Казва се за нещо, което трябва да се знае само от хората вътре в някаква среда, някакъв кръг. — Я, я кажи защо ти викат "Въшкаря" — го занася моят инженер. .. — Сакън да го не пишеш това въшкаво име, че не е за книга! То си е само за нас, така, за "вътрешна консумация". Д. Дамянов, ПИЩ, 80-81. Вътрешна медицина. 1. Дял от медицината, който се занимава с органите на човешкия организъм, намиращи се в гръдната и коремна кухина. Вътрешната медицина е основна клинична дисциплина .. Предмет на вътрешната медицина са вътрешните болести. М. Василев и др., ВБ, 6. 2. Този дял като учебен предмет. Тя си спомни, че преди десет години бе работила с професора по вътрешна медицина именно върху такива усложнения на тропичната малария. Д. Димов, Т, 636. // Разг. Учебник по този предмет Вътрешна рима. Литер. Вид рима, при която една или всички римувани думи са пред думата в края на стиха. Вътрешни органи. Анат. Органи в гръдната и коремната кухина. Вътрешно лекарство. Лекарство, което се поглъща. Вътрешно море. Море, което се намира вътре в сушата или между континенти. Вътрешно триене. Физ. Триене, което възниква вътре в течностите и газовете при нееднаква скорост на движение на различните им слоеве. Вътрешно ухо. Анат. Основна част на органа на слуха и орган на равновесието у гръбначните животни и човека. Двигател (мотор) с вътрешно горене. Техн. Тип двигател, който превръща топлинната енергия на горивото (бензин, нафта, петрол) в механична работа. На Хюйгенс принадлежи идеята, която след две столетия довежда до изобретяването на двигателя с вътрешно горене. Матем, 1965, кн. 6, 10. Развитието на топлинната техника даде на човечеството възможност да строи мощни двигатели — парни машини и мотори с вътрешно горене. Физ. X кл, 1951, 34. Жлези с вътрешна секреция. Физиол. Група жлези (щитовидна, хипофизна, задстомашна, надбъбречни, полови, околощитовидни), които отделят непосредствено в кръвта или лимфата вещества-хормони, особено важни за функционирането на организма; ендокринни жлези. Тия вещества от химичен характер, които жлезите с .. вътрешна секреция (ендокринни жлези) отдават на кръвта, бидоха наречени от Бейлис и Стърлинг хормони. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 224. Между отделните жизнени процеси, които се извършват в организма, има единство и строга съгласуваност. Това се осъществява освен чрез нервната система и чрез редица химични вещества, които се отделят от жлезите с вътрешна секреция. Анат. VIII кл, 127.