ВЪХ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪХ междум. Диал. 1. За израз на съжаление, окайване и мъка; ох, вай (Ст. Младенов, БТР).
2. За израз на учудване и възторг; а, ай, ах, леле. Нестинарката Струна отмахна ръката му, дигна глава към небето, разшири очи, затресе снага и извика със стиснато гърло: — Въх!.. Свети Константин иде!.. Въх! К. Петканов, ОВ, 199.