ВЪШКАРНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪШКА̀РНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Пренебр. 1. Разг. Въшлива дреха или място, където има въшки. Да надникнем в банята: "въшкарник" — долага кратко и ясно в дневника си Константин Иречек. А. Каралийчев, ПГ, 197.

2. Диал. Въшльо, въшкар. Само Йордан не можеше да го понася и се заканваше да го изгони. — Жив въшкарник — каза той, като го гледаше в гърба. И. Петров, МВ, 182.