ВЪШЧЍВ

ВЪШЧЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Въшлив, въшкав. — Ой ми ва вази два роба, / .. / башка си огън кладете, / башка си легло гответе / яли какви сте кирливи, / да не бъдете въшчиви. Нар., пес., СбНУ XXV, 120.

Списък на думите по буква