ВЬОРС —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЬОРС, вьо̀рсът, вьо̀рса, мн. вьо̀рсове, след числ. вьо̀рса, м. Диал. Наковалня. Силни припряни удари на чук се чуваха, а под тях мелодично пееше вьорсът. Й. Йовков, Ж 1945, 80. Тръгнал си [дядо] за дома, сложил гилзата в раницата и я домъкнал до село, за да си направи от нея вьорс. И. Петров, ЛСГ, 9.

— От тур. örs 'наковалня'.