ВЯКЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЯКЧА̀ВАМ, -аш, несв.; вякча̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Заякчавам. Самата борба, която ни ся случва да претеглим, вякчава ни мускулите. Й. Груев (превод), КН 7, 120. С игра детето си точи и остри ума, опитва си и си вякчава силите. Й. Груев (превод), КН, 7, 120.

ВЯКЧА̀ВАМ СЕ несв.; вякча̀ се св., непрех. Остар. Ставам як; заяквам. Часто майките бръкат, като си изнисат децата навън или твръде много, или твръде малко. Пръвото правят, зачтото криво си мислят, че от въздух детето бръзо ся вякчавало. Й. Груев (превод), КН 7, 94.