ВЯРНО —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЯ̀РНО нареч. 1. В съответствие с действителността; правдиво. "На сцената вярно разбраните образи трябва и интонационно вярно да говорят" — казва Будевска. Ст. Грудев, АБ, 160. Вярно беше предадена и сложната игра на светлината. Й. Йовков, Ж, 1945, 95. Тоя дядо Йоцо, тъй вярно и тъй пластично изобразен, зима в моите очи размерите на символична личност. К. Величков, ПССъч. VIII, 138. Вярно излезе, че на главата ѝ няма черен ръченик и русата ѝ коса златееше открита. А. Дончев, ВР, 27. Да, пишем, / пишем верно и честно, / защото ни смазва животът. Н. Вапцаров, С 1946, 74. // Точно, без грешка. Той забива кама в гърдите на тоз, който го помилва,.. — и тъй верно улучва тъкмо сърцето му, че енергичният тиран издъхва на мястото си. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 10. Едва сега той се сети за часовника си. Да, той беше в джоба на жилетката му, той тракаше все така вярно и отмерено, както тракаше ето вече десет години. Г. Караславов, Избр. съч. I, 414. Смутено, но вярно тя отговори и на въпросите ми. Л. Александрова, ИЕЩ, 269. Стрелям вярно. Меря вярно.
2. Предано, искрено. — Лъжеш се. Рада те е обичала вярно. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 216. Тя е отзивчива, за нея няма скрито-покрито, с чувство е за хумор, добра другарка е и веднаж, щом прегърне една идея, може да ѝ служи вярно. Г. Михайлов, Т, 1955, кн., 11, 15. Българските феодали от онова време са полагали повече усилия да запазят своята власт и да разширят владенията си, отколкото да служат вярно на своя народ. Ст. Михайлов, БС, 215.
3. Като вмет. дума и при отговор. За подчертаване, че някакъв факт отговаря на действителността; наистина, истина, действително. От нея разбрах, че моята любов е била тежка болест. И вярно, страдах много. Елин Пелин, Съч. IV, 131. — Вярно — криви устни той, — право казваш да избързам. Л. Стоянов, Х, 29. — И нашите момчета се научиха да воюват! — Вярно! Трябва да се отбележи, че добре се бият. Ив. Мартинов, ДТ, 155. Да, верно, мъничкият свят / на нашата любов е тесен. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 102.
4. С гл. съм, изглеждам и под. в 3 л. ед. Означава, че нещо се преценява като отговарящо на действителността, на истината, че нещо се потвърждава като истина. Вярно е, че отсъствах дълго, но затова пък след това работих много старателно.
◊ Тъй вярно. Употребява се като установена от военния устав форма на утвърдителен отговор. Офицерът вдигна глава от книжката. — Значи идваш при нас като доброволец? — попита той .. — Тъй вярно, господин капитан. П. Вежинов, ВР, 66-67. — Ти си глупак, моето момче. — Тъй вярно, капитане! Евг. Кузманов, ЧДБ, 17.