ВЯ̀РНОСТ

ВЯ̀РНОСТ, верността̀, мн. няма, ж. 1. Съответствие с действителността; истинност, правдивост. Верността и естествеността, с които е предадено всичко .. придават висока цена на картината. К. Величков, ПССъч. III, 207. Верността и точността на оригинала, неговата поетическа сила да се чувствуват в превода и да се съчетават с чувството за особеностите на езика, на който се превежда. Н. Лилиев, Съч. III, 94. Когато откриха електрическата искра, наченаха да мислят, че причината на мълнията е електричеството; но пръв Франклин ся убеди с опит във верността на това мнение. И. Гюзелев, РФ, 440. // Точност, безпогрешност. Всяка една дума на бабичката и на Киркова при разказването тая случка се припомни в ума му с мъчителна вярност; въображението му виждаше кървавия лик на мъченика. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 24.

2. Силна, неизменна привързаност; преданост. — Наглед слабичък, скромен, свенлив, той показа рядка устойчивост, силен характер и беззаветна вярност към другарите. Г. Бакалов, Избр. пр, 44. От дейците той [Левски] иска вярност и постоянство в народната работа. Ив. Унджиев, ВЛ, 251. Всяко значително дело изисква вярност. А тази вярност най-често изисква много и различни варианти на саможертвата. Е. Каранфилов, Б III, 205. На върха на брезите един до друг кацваха два коса, които известяваха изгряването на слънцето и които бяха жив пример за съпружеска вярност. Елин Пелин, Съч. II, 128-129. Смая се везир с Гергана, / вярност в любов ѝ почете. П. Р. Славейков, Ч 1873, бр. 10, 942.

Списък на думите по буква