Г —Речник на българския език — алтернативна версия

Г, мн. няма, ср. 1. Четвъртата буква от българската азбука, с която се означава съгласната г (изговаряна гъ). Печатно г. Ръкописно г. Главно г.

2. Фон. Заднонебна преградна звучна съгласна. Меко г. Твърдо г.

3. Като числ. поредно: a) За означаване на четвъртия от поредица еднакви предмети, неща (изговаряно ге). Вход Г. Параграф г. Точка г. б) При цифрова номерация — четвъртият от няколко предмета, отбелязани с един и същ номер. VI^г клас.