ГАБАРДИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАБАРДЍН м. Само ед. Вид висококачествен фин вълнен плат от мериносова прежда, употребяван за горни дрехи. Облечен в скромен, добре ушит костюм от тъмнокафяв габардин, с ослепителна бяла риза и дискретна вратовръзка, Въло Дочев напомня с нещо университетските професори. Др. Асенов, ТКНП, 318. Бурназов поздрави любезно домакините и съблече сивопепелявото си пардесю от габардин. И. Петров, МВ, 23. Подходящи са джинсовите платове и леките вълнени тъкани — габардин, туид. Отеч., 1977, кн. 11, 44. // Само мн. Различни видове такъв плат. На щанда за вълнени платове също има богато разнообразие от габардини, буклета, платове за манта и костюми. ВН, 1960, бр. 2673, 1.

— От исп. gabardina 'дреха на поклонник' през фр. gabardine.