ГАБРИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАБРЍЦА ж. Диал. 1. Само мн. Събир. Габраци. Дечовото стадо се беше покатерило нагоре из габриците, около старото кале. Чудомир, Избр. пр, 21.

2. Само мн. Големи габрови дървета. Гората нов сукман облече, / буи трева и дрян цъфти / .. / Шуми в нозете ни острица, / звънят по клоните лъчи. / И под габриците — старици, / поточе весело звучи. У. Керим, С, 13.

3. Габров прът, тояга. С такива тънки клечки не можете да управите вий нашето село .. Дебели сопи трябва, дебели! Неокастрени габрици трябва да играят, че тогава. Чудомир, Избр. пр, 36.