ГА̀БРОВЕЦ

ГА̀БРОВЕЦ, мн. ‑вци, м. 1. Мъж, човек, който е роден или живее в Габрово, град в Северна България; габровчанин. На габровци е било дадено право да не позволяват на турци да се заселват между тях. Б. Пенев, НБВ, 4. Габровци са родоначалници на българското светско образование, на общественото дарителство, на самокритичния хумор. Ив. Коларов, Е, 2. До него габровец, со бозави потури, / на голата земя е .., / гаванки, ножчета и свирки навалил. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 89-90.

2. Прен. Разг. Прекалено пестелив човек, който във всичко се ръководи от дребнавия си интерес; сметкаджия, скъперник.

◊ Правя си устата като габровец за бой (лобут, дрянова тояга). Диал. Недвусмислено и грубо подсещам какво желая. Тоя драматург .. доказва, сир. прави си устата като габровец за бой — че българете не са тъй "назад", за да нямат място на изложбата. Хр. Ботев, Съч. 1929, 64.

Списък на думите по буква