ГАБЪР —Речник на българския език — алтернативна версия

ГА̀БЪР¹, мн. ‑и и (рядко) ‑бри, след числ. ‑бъра, м. 1. Горско дърво или храст с двойно назъбени жилести листа, с гладка сива кора на ствола и бяла твърда дървесина, използвана за производство на музикални инструменти, в машиностроенето и др. Carpinus betulus. Слънцето се бе наклонило на запад, сухите жилести габъри на стръмния бряг на дола хвърляха дълги редки сенки. П. Вежинов, ВП, 124. Буките и габърите, припламнали от жарките августовски дни, се накланяха за дъжд като изгорената от слънцето билка. Л. Галина, Л, 67-68. Столетни габъри и буки, .. / .., превили към земята широки клонища, безмълвно в тишината / на първите зори стояха без живот. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 299. Израсъл ми зелен габър, / на габъра сив соколец, / горе седи, долу гледа. Нар. пес., СбВСт, 131.

2. Само ед. Бот. Род дървета и храсти от семейство брезови. Carpinus. Към двата спо‑менати господствуващи вида дървета в Лонгоза се присъединяват летният дъб .., планинският габър. ПН, 1932, кн. 4, 55. Обикновен габър. Келав габър.

3. Само ед. Дървен материал от това дърво. Капака на цигулката ще направя от пиринска мура, грифът ще бъде от задморско дърво абанос, магаренцето — от синурна круша, а лъкът от габър. А. Каралийчев, СР, 40.

— Друга (диал.) форма: га̀бер.

ГА̀БЪР² м. Разг. Кабар. За тогавашните екскурзии бяха нужни тесни бричове, тежки високи обувки, целите обковани с едри габъри. П. Мирчев, СЗ, 61. И ето гъстовеждият започна да изкачва стълбата [на кораба] .. През планцера се подаваха подкованият му с габъри ботуш, после дебелият крак в клин. Н. Антонов, ВОМ, 102. На краката си [Тасков] мъкнеше здраво изтъркани обуща, подковани отдолу с военновременни габъри. Д. Бегунов, ЧД, 5.