ГАБЪРЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГА̀БЪРЧЕ2, мн. ‑та, ср. Разг. Умал. от габър2; кабарче. На пода бяха натрупани вестници и книги с оръфани корици, а на стената бе забодена с габърчета скица на Ленин, изрязана от "Работнически вестник". Ем. Станев, ИК I и II, 43. На една стара, поизкривена врата беше забодена с габърчета фирма от картон: Запрян Тошев — адвокат. А. Гуляшки, Л, 292. Тя накачи с габърчета на черната дъска големи рисунки. Д. Бозаков, ДС, 74.