ГА̀БЪРЧЕ

ГА̀БЪРЧЕ1, мн. ‑та, ср. Умал. от габър1. Като през гора вървеше [Станка],/ редом гората гледаше / де ша ѝ дърво хареса, / люлчица да си посвърже, / Иванча да си остави. / И ѝ ареса, ареса / под пътя малко дръвченце / на столовато габърче. Нар. пес., СбВСт, 68.

ГА̀БЪРЧЕ

ГА̀БЪРЧЕ2, мн. ‑та, ср. Разг. Умал. от габър2; кабарче. На пода бяха натрупани вестници и книги с оръфани корици, а на стената бе забодена с габърчета скица на Ленин, изрязана от "Работнически вестник". Ем. Станев, ИК I и II, 43. На една стара, поизкривена врата беше забодена с габърчета фирма от картон: Запрян Тошев — адвокат. А. Гуляшки, Л, 292. Тя накачи с габърчета на черната дъска големи рисунки. Д. Бозаков, ДС, 74.

Списък на думите по буква