ГАВАЗИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАВА̀ЗИН, мн. гава̀зи, м. Остар., сега простонар. Въоръжен телохранител или пазач в легация, консулство и др., обикн. облечен в национална носия; гаваз. Гръцкото консулство в О. беше в самия център на гръцките махали .. Пред портата застана гавазин в разкошна арнаутска носия с широки ръкави и гъсто надиплена фустанела, с два револвера и кама с посребрена ръчка в кожения силях. Д. Талев, ГЧ, 49. Българовският кмет и депутат Брайков имаше свой гавазин, — такъв се беше обичай завел от някое време между големците. А. Страшимиров, А, 606. Гавазинът бавно отвори дворната врата на консулството. Геров покани Левски да влезе преди него. Ст. Дичев, ЗС II, 494. Появява се началникът на заптиетата Салих паша с петима гавази. Т. Жечев, БВ, 186. Прочул се Стоян до паша, / паша гавазе изпрати, / Стояна да му закарат. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 245.

— От араб. през тур. kavas. — Друга форма: кава̀зин.