ГАВАНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАВА̀НА ж. Диал. Валчест съд, издълбан от дърво. Баба Софийка дойде в одаята с пешкир на рамо, с чайник топла вода и с една гавана. Д. Вълев, З, 107. Аз зиме носех риба в гавана на главата си и продавах, като виках колкото мога по-яко. Св. Миларов, СЦТ, 23. Вземни ме любе, вземни ме, / че ний сме хора богати, / баща ми прави гавани. Нар. пес., СбВСт, 796.

— От лат. cavus 'кух' през ит. gavagno.