ГАВВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГА̀ВВАМ1, ‑аш, несв.; га̀вна1, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. га̀внат, св. Диал. 1. Прех. Навеждам, накланям изведнъж. Без да искам гавнах силно шишето и разлях олиото. // Изливам изведнъж течност. — Знаеш, ама все гледаш да гавнеш в котлето повече. Ама аз познавам! Ст. Даскалов, БМ, 267.
2. Непрех. Слизам надолу, спущам се. Слънцето гавна зад снежния гребен и падна сянка. Отсреща озарената диря на лавината беше по-тъмна от околния сняг. Ламар, ПР, 40. гаввам се, гавна се страд. от гаввам в 1 знач.
ГА̀ВВАМ СЕ несв.; га̀вна се св., непрех. Диал. Накланям се изведнъж. Бъчонката се гавна и бозата се изля. Т. Харманджиев, КЕД, 96. — А ти по-полека карай [кабриолета], че как се гавна, ще изхвръкне някой от нас — каза натъртено Михаил Савов. Т. Харманджиев, КВ, 361.
ГА̀ВВАМ2, ‑аш, несв.; га̀вна2, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. га̀внат, св., прех. Диал. Измамвам, изигравам някого. Такива дяволи съм обръщал, а дойде нищо и никакво хлапе и така ме гавна, че не се усетих. В. Нешков, Н, 174. — Не виждате ли, че той ни взема за балами?... После ще го улови за корема и ще се запревива от смях. Демек гавнах ги до един. Ст. Чилингиров, СБД, 48. Пъй че го гавнах. П. Р. Славейков, БП II, 90. гаввам се, гавна се страд.