ГА̀ВВАМ

ГА̀ВВАМ1, ‑аш, несв.; га̀вна1, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. га̀внат, св. Диал. 1Прех. Навеждам, накланям изведнъж. Без да искам гавнах силно шишето и разлях олиото. // Изливам изведнъж течност. — Знаеш, ама все гледаш да гавнеш в котлето повече. Ама аз познавам! Ст. Даскалов, БМ, 267.

2. Непрех. Слизам надолу, спущам се. Слънцето гавна зад снежния гребен и падна сянка. Отсреща озарената диря на лавината беше по-тъмна от околния сняг. Ламар, ПР, 40. гаввам се, гавна се страд. от гаввам в 1 знач.

ГА̀ВВАМ СЕ несв.; га̀вна се св., непрех. Диал. Накланям се изведнъж. Бъчонката се гавна и бозата се изля. Т. Харманджиев, КЕД, 96. — А ти по-полека карай [кабриолета], че как се гавна, ще изхвръкне някой от нас — каза натъртено Михаил Савов. Т. Харманджиев, КВ, 361.

ГА̀ВВАМ

ГА̀ВВАМ2, ‑аш, несв.; га̀вна2, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. га̀внат, св., прех. Диал. Измамвам, изигравам някого. Такива дяволи съм обръщал, а дойде нищо и никакво хлапе и така ме гавна, че не се усетих. В. Нешков, Н, 174. — Не виждате ли, че той ни взема за балами?... После ще го улови за корема и ще се запревива от смях. Демек гавнах ги до един. Ст. Чилингиров, СБД, 48. Пъй че го гавнах. П. Р. Славейков, БП II, 90. гаввам се, гавна се страд.

Списък на думите по буква