ГА̀ВЕД

ГА̀ВЕД, мн. няма, м. и ж. Диал. 1. Събир. Множество диви животни (предимно хищни), влечуги или паразитни насекоми, обикн. заедно, на едно място; гад, гадини. И така сухата земна кора ся зазеленила, а пък из глъбоките води ся пръкнали .. всякакъв дребен гавед и малки животинки. Й. Груев, Лет., 1872, 130. Цвърста душа у юнаци била! / Що лежаа дванаесе годин, / до колена у вода седеа, / у водата от секакав гавед, / най-повече змии и гущере. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 292.

2. Диво животно (Н. Геров, РБЯ).

Прен. Руг. За човек, който предизвиква отвращение, погнуса, омраза; гад, гадина. Каква си гавед! Н. Геров, РБЯ I, 205.

Списък на думите по буква