ГА̀ВРА

ГА̀ВРА ж. 1. Жестока, унизителна подигравка с думи или с постъпки. Поругаха го

пред всички и го развеждаха гол из селото за показ. Епископът понесе и тая гавра със смирение. А. Дончев, ВР, 147. С поглед, впит в далечината, и гордо изправена глава, с разрошена брада и объркана коса, този мъченик и народен герой стоеше, стиснал зъби, и твърдо понасяше обидите, гаврата и ударите, които сипеха върху него мъчителите. А. Каралийчев, НЧ, 112. Неговите обноски към войниците, ту груби и надменни, ту унизителни и пълни с гавра — те му са неприятни. Т. Влайков, Съч. III, 41.

2. Диал. Гаврило. Стана гавра на децата. Н. Геров, РБЯ I, 206.

— От гр. γα?ρος 'горд, надут'.

Списък на думите по буква