ГАВРЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГА̀ВРЕНЕ, ‑ия, и (рядко) ‑ета, ср. Отгл. същ. от гавря се. Почнаха се сега гаврения с трупа. "Как си, г-н началник?" — викаше един. "Русия нечеш, а?" — подхвърляше друг. С. Радев, ССБ II, 359. Нейните приказки и смехове, и закачки бяха му сега много по-омразни, отколкото напреди нейните гаврения и сопания. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 396.