ГАВРИЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАВРЍЛО, мн. ‑а, ср. Остар. и диал. Човек, който е обект на подигравка, на гавра. Тоя почти двайсетгодишен момък, полуумен, духовно обиден от природата, гаврило на празните и слободните, се изпречваше пред мене като зла загадка. Ив. Вазов, Съч. ХI, 20. Да седя само за смях и гаврило — не ща. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 245. — Тъй ха! изкрещяла жената, ти искаш да ма имаш за смях и гаврило на хората. Китка V, 1887, кн. 15, 23.