ГАВРОШ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАВРО̀Ш, мн. ‑и и (рядко) ‑овци, м. Дързък и остроумен уличен хлапак, скитник. (По името на Гаврош, герой от романа "Клетниците" на В. Юго.) Пред тях минуваше цял калейдоскоп от парижки типове, .., дяволити гавроши, продавачи на дребни игралки. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 162. Разхайтени от скитничеството и глада през войната, тия гавроши знаеха всичко, което ставаше из града. Ем. Станев, ИК I и II, 105. Тя се усмихна на себе си и тихичко запя малката, нежна старинна френска песничка, която пееха гаврошите покрай "Конкорд". ВН, 1958, бр. 2009, 4. С голяма любов Смирненски рисува и най-малките обитатели на големия град, бедните бездомни гаврошовци. Лит. ХI кл, 178.