ГАВРЪТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАВРЪ̀ТВАМ, ‑аш, несв.; гавръ̀тна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. гавръ̀тнат, св., прех. 1. Разг. Изпивам на един път някакво питие, обикн. спиртно, като обръщам изведнъж съда, в който се намира. Кабзата гаврътваше чашата, мълчеше някое време, сумтеше тежко, после отново започваше. А. Гуляшки, СВ, 195. Главният прокурор гаврътна чашата, която за втори път му наляха. Г. Караславов, Т, 15. — И за мене капчица остая, наздраве, бабо! — извика весело българският войник и гаврътна последната капка в стъклото. Ив. Вазов, Съч. VI, 127. Назованият поповдигна рамене, па гаврътна остатъка от кафето си и примляска с уста. Ж. Колев и др., ЧБП, 129.

2. Разг. Събарям изведнъж нещо изправено; катурвам, гътвам, повалям. Гаврътвам стол. Гаврътна чашата и млякото се разля.

3. Диал. С удар или изстрел повалям, убивам някого. От тая къща старият български юнак е гаврътнал 25 души неприятели; без да повредят него ни най-малко. З. Стоянов, ЗБВ II, 159. гаврътвам се, гаврътна се страд. Пръв пи наздравица Илийчо любопитният: — Наздраве, дружино! .. Чашите се гаврътнаха шумно. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 84.

ГАВРЪ̀ТВАМ СЕ несв.; гавръ̀тна се св., непрех. Разг. 1. Диал. Падам, преобръщам се изведнъж; катурвам се. Дъската, която съединяваше двата бряга се гаврътна. △ Удари по масата и чашите се гаврътнаха.

2. Падам, повалям се от удар или изстрел. Първата пушка пукнала от тая последната позиция и турският знаменосец са гаврътнал на земята. З. Стоянов, ЗБВ III, 321. Разсъмна се, едвам по Балкана се разведри мъглата, показаха се да прибират ранените. Като им нададохме още един, половина на място се гаврътнаха. П. Тодоров, Събр. пр II, 70. Но мигом навали / отдире нова сган, и Смил се повали / премазан; гътна се и Божко от Бързан / с два щика смушкан; в миг гаврътна се Драган / Загора. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 261.

— Друга (диал.) форма: гивръ̀твам.