ГАВРЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГА̀ВРЯ СЕ, ‑иш се, мин. св. ‑их се, несв., непрех. С предл. с. Жестоко се подигравам с някого, нещо с хулни думи или с постъпки. Тия хора, които така грозно се гавреха с бедата на доктора, възмущаваха душата ѝ. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 55. Шишко почувствува омраза към тях — не защото бяха немци и щяха да го убият, а затова, че се гавреха с ранените и разстрелваха цивилни заложници. Д. Димов, Т, 618. Мъже, жени и деца, турци и гърци ишли да се гаврят с увисналите тела, плюли въз тях, размахвали ги. К. Величков, ПССъч. I, 79. // Осквернявам, поругавам нещо. Женският ѝ усет веднага схвана, че поручикът не мисли нито да я забавлява, нито да се гаври с моминството ѝ. Д. Вълев, З, 180. Обвини го, че се гаври с паметта на баба Миланка. Й. Попов, ИЖП, 16. Народ бичуват. Разграбват имот. Затварят църкви, се гаврят с икони. В. Марковски, ПЗ, 172.