ГАВЪРТАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАВЪ̀РТАМ, ‑аш, несв., прех. Остар. и диал. 1. Събарям нещо изправено; катурям, гътам, повалям (Н. Геров, РБЯ).

2. Пия съдържащото се в чаша питие, обикн.спиртно. И дядо Хаджия дигна пак чашката. И дорде я гавърташе, той си мислеше и пресмяташе на ума. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 122. гавъртам се страд.

ГАВЪ̀РТАМ СЕ несв., непрех. Остар. и диал. Падам, преобръщам се, катурям се.

◊ Гавъртам чашите. Диал. Много пия, обичам да пия; пиянствам.