ГАГИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ГА̀ГИЧКА ж. Диал. Умал. от гага1; гагица. Клетото птиченце цвърчеше с все сила; а момчето, за да го възпре, беше го уловило за гагичката му. У, 1870, бр. 3, 39. Пчелите имат шест крака, .., две рогца на главата и една гагичка добра, за да сучат с нея сока от цветовете. П. Берон, БРП, 115.