ГАДАЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАДА̀ЕНЕ, мн. ‑ия, ср. Книж. Отгл. същ. от гадая, от гадая се и от гадая си. Умът му бе отслабнал от пиенето катастрофално, а от предишната му проницателност оставаха само мъгливо гадаене и наивен оптимизъм. Д. Димов, Т, 438.