ГАДА̀НИЕ

ГАДА̀НИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Книж. Правене на предположения, догадки; гадаене. Обикновено разговорите започваха за работата в училището, за квартирите .. и завършваха с препирни за успехите на воюващите страни по различните фронтове и с гадания за края на войната. Г. Караславов, ОХ I, 103.

2. Врачуване, гадаене. Двамата братя живеели разделено, на различни краища на света .. От време на време те узнавали чрез гадание кой къде се намира и какво прави. Св. Минков, ПШ, 37. Важна роля в римските религиозни вярвания играели гаданията. Ист. V кл, 1980, 182.

3. Думи, изрази, с които се гадае, врачува; гадателство. И в тоя шемет думите му са като гадание на оракул, като лепет, диктуван от някой дух. М. Кремен, РЯ, 274. Нощем тя спеше тежко и бълнуваше .. В тъмната заспала стая тия странни несвързани думи бяха като някакви гадания и заклинания. Елин Пелин, Съч. III, 127. Еньовден още от предната вечер момичетата потапяха в чист бакър със студена вода китки цветя .. и следния ден ги вадеха с песни и гадания за бъдещите си избраници. К. Константинов, ППГ, 30.

Списък на думите по буква