ГА̀ДЖЕ

ГА̀ДЖЕ, мн. ‑та, ср. Жарг. 1. Любима девойка или любим младеж. Знаеш ли? Пипнаха ти гаджето тази нощ .. Четирки бяха. Наредиха ги и ги откараха в участъка... М. Грубешлиева, ПП, 11. "Как може така да изчезнеш, ново гадже ли хвана, палавник с палавник?" В. Пламенов, ПА, 57. // Само мн. Девойка и младеж, които са в любовни отношения. На мнозина там, във фабриката, беше известно кога Христофор се запозна с Монка и кога двамата станаха "гаджета". Б. Болгар, Б, 89.

2. Хубава девойка или хубав младеж. — А аз ще ти кажа, че нищо не знаеш за там, дето те водя. Нашата фабрика е пълна с гаджета, ей. Замаяла ми се е главата. Б. Болгар, Б, 10. На един от големите камъни, пръснати из бързея, лежеше мургава девойка в яркочервен бански костюм. "Я гледай ти, гадже!" — рече си Петко. Н. Тихолов, ЛФ, 1956, бр. 8, 1.

— От циг. гаджо̀ 'нециганин, чужденец' (вж. К. Костов, Цигански елементи в българските тайни говори, ИИБЕ, 1956, кн. IV, 414-415. R. Bernard, Quelques mots d'emprunt dans les dialectes de Razlog d'après le tome XLIII du Сборник за народни умотворения, Балк. ез., кн. I, 1959, 106-117).

Списък на думите по буква