ГАДЍНКА

ГАДЍНКА ж. Разг. Умал. от гадина. Мравчици, пчелици, буболечки, сякакви гадинки шаренички такива, жал ми е за тях. Елин Пелин, Съч. IV, 40. Около пламъка се кръжеха цял рояк комари, та всеки миг един или друг от момчиловците пляскаше охапаното място или разпъждаше с калпак досадливите гадинки. Ст. Загорчинов, ДП, 414. — Светулка, кай е гадинка нищожна и свети от време на време. Само по жетва свети. Чудомир, Избр. пр, 282. Пчелата рекла: — "Аз съм най-полезната гадинка. За человека правя мед, а восъчец за Бога!" Ст. Михайловски, СБ, 51. Изгледа го сърдито в очите и му скръцна със зъби: — Ти си нищо и никаква гадинка, пфу! К. Петканов, ЗлЗ, 99. "Гадинка, млъкни! — казва той. — Ти крещиш за своето жалко лично щастие, защото ти се иска да жабуркаш в еснафската тиня." Ем. Станев, ИК I и II, 358.

Списък на думите по буква