ГАДЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАДЛЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. На когото лесно се гади, повдига. Забележеше ли усмивката, която разцъфтяваше по Анините устни, щом тя чуеше името на "брат" си, .. — в сърцето му се надигаше като отровно изпарение някакво гадливо чувство. А. Гуляшки, ДМС, 54. Люде а [Рада] кажат клета я, / .. / летя на нива гадлива, / зиме на хурка дремлива. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 155.