ГА̀ДНО

ГА̀ДНО нареч. 1. Като предизвиквам физическо отвращение, погнуса; противно, гнусно, отвратително. Върна се в стаята, смръщи нос, като помириса ръцете си: "Пфу, че гадно мирише потта на болен човек!" Ст. Даскалов, СЛ, 212. — Не ми е възможно, другарю майор, да ям консервата сурова. Някак си много гадно се клати пелтето, та я сварявам, доливам водица. П. Вежинов, НС, 89-90.

2. Прен. По начин, предизвикващ силно неодобрение, отвращение; отвратително, подло. Целият театър знаеше, че Минка Минева всъщност е любовница на директора .. Някой дори тъничко и гадно се изкиска. Ч. Шинов, БС, 26.

3. С гл. съм, ставам в 3 л. ед. и под. Обикн. при крат. лич. местоим. в дат. Означава, че от някого се изпитва отвращение, погнуса. И гадно ми е мен във обществото ваше. К. Христов, Избр. ст, 304. И като видя калните им обуща, стана му гадно. Елин Пелин, Съч. I, 143.

Списък на думите по буква