ГА̀ДЯ

ГА̀ДЯ, ‑иш, мин. св. ‑их, несв., прех. Остар. и диал. 1. Правя нещо да стане мръсно, нечисто, гнусно; мърся, цапам. "Ти съвършено право забеляза — отвърнала мухата .. / Там гдето смърт и гниение има / — веднага първа аз ще се вредя. / Да разнеса заразата, да гадя / където видя малко чистота." Хр. Радевски, Б, 32.

2. Хокам, коря, хуля, ругая. Именно търговците се мъчи да вразуми той, като гади "неразумни и слабоумни (юроди)", задето се срамували да се наричат българи. Г. Бакалов, Избр. пр, 130. Презираше мя, гадяше мя, псуваше мя и най-после зе и да мя бие. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 219. Отидохме си от меджията в село и ни повикаха да ни съдят. Съдиха ни, гадиха ни, вмъкнаха Полвинката в дюкяна и туй беше. М. Кънчев, В, 129. Ний додохме у тогози наш брат, разбудихме го, раздигнахме го, рекохме: ще ни сърди, ще ни бие, ще ни гади, но като ни видя, радом се зарадва. Ил. Блъсков, С, 12. А пред нея все отбор слугини / прави стоят и заповед чакат / тя ги гади, за сколуфи дърпа. П. Р. Славейков, Н, 1882, кн. 11-12, 920. Иди, доди, либе ле, / дома довечера, / / .. / че да чуиш, либе ле, / мама как ма гади. Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 146.

3. Правя нещо хубаво да стане лошо, отвратително; развалям. Г-н Величков ще направи една истинска услуга на българската литература не с преводите си, а со своето заричане да гади тая литература с произведенията на своята муза... П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 188. гадя се I. Страд. от гадя. Едно потвърждение от страна на влиянието на руската поезия и критика върху Славейкова имаме ний в статията на г. Т. Бурмова в Български книжици, 1860, .., дето се гади учителя му Н. Михайловски и той за еретизма. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 8. II. Възвр. от гадя в 1 и 2 знач.

ГА̀ДЯ СЕ несв., непрех. Остар. и диал. 1. Ставам мръсен, нечист, гнусен; мърся се, цапам се (Н. Геров, РБЯ).

2. Прен. За нещо — влошавам се, развалям се (Н. Геров, РБЯ).

3. Гнуся се, отвращавам се от нещо (Ст. Младенов, БТР).

ГА̀ДИ МИ СЕ несв., непрех. Имам усещане, че ще повърна; повдига ми се, повръща ми се. Найден уморено се бе отпуснал на миндера .. Гадеше му се и устата му се пълнеше с горчива слюнка. В. Геновска, СГ, 474. Първите два-три дена след заболяването Росица прекара повече в безсъзнание .. Отвратително ѝ се гадеше. Кр. Кръстев, К, 192. — Какво ти е? .. Прилоша ли ти? .. — Не знам .. Мъничко ми се гади. П. Вежинов, НБК, 305.

Списък на думите по буква