ГАЗ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАЗ¹, га̀зът, га̀за, мн. га̀зове, м. и (рядко) газ, газта̀, мн. няма, ж. 1. Само м. Вещество във въздухообразно състояние, което няма определен обем, определена форма и е с неограничена разширяемост. През 18 век Ломоносов, а скоро след него Лавоазие, установяват с помощта на множество опити, че въздухът се състои от два газа — два химически елемента. К, 1963, кн. 3, 10. Най-малък показател на пречупване [на светлината] имат газовете, най-голям — диамантът. Физ. Х кл, 1951, 128. В Сибир са съсредоточени най-богатите каменовъглени залежи; половината от запасите на нефт и природен газ. Пог., 1970, бр. 7, 5. Електронен газ.

2. Общо название на горящи газообразни или парообразни вещества, употребявани за осветление, отопление, в качеството на двигателна сила и др. В сравнение с дървата, каменните въглища и нефта газът е най-удобното, най-евтиното и най-практичното гориво. Д. Русчев, НЗ, 13. Серьожа натисна педала на газта до краен предел. Колата се понесе напред като стрела. Ж. Колев и др., ЧБП, 199. Диманов се сепна и колата подхвръкна от неволно прибавената газ. Кр. Кръстев, К, 260. Мъжът издигаше пръта, натискаше с него вратичката на фенерите със светилен газ, пъхаше решетката и във фенера пламваше възсиньорозово пламъче. Д. Спространов, С, 12.

3. Само м. Общо название на въздухообразни химически бойни вещества. Но нека се знае от всички, че една нова война ще бъде нещо много страшно .. Със задушливи газове ще бъдат унищожени големи градове. Б. Шивачев, Съч. I, 24. Боен газ. Отровен газ. Сълзлив газ.

4. Само мн. Газообразни отделяния, които се изхвърлят при работа на двигатели с вътрешно горене, при експлозия и под. Мирисът на барутните газове се смесваше с аромата на горските цветя и свежата още шума. К. Ламбрев, СП, 29. Листата и цветовете на дърветата и тревите отделят фитонциди, които обезвреждат газовете и убиват бактериите. Е, 1979, бр. 20, 3.

5. Само мн. Газообразни отделяния в стомаха или червата у човека и животните. Газовете, насъбрани в стомаха на животното, заизлизаха, още начаса погледът на Комура се разведри. И надутият му като балон корем взе да се събира. Й. Йовков, АМГ, 100.

◊ Благороден газ. Хим. Елемент от нулевата група на периодичната система на Менделеев, който е химически неактивен. Газгенераторен (генераторен) газ. Техн. Вид газообразно гориво, получавано от твърди или течни горива чрез непълното им окисляване с въздух, кислород или водни пари в специални генератори, което се използва като моторно и индустриално гориво, за битови нужди и пр. Гърмящ газ. Хим. Смес от метан и кислород или въздух, която при запалване експлодира. Давам / дам газ. Разг. 1. Увеличавам скоростта на движение на автомобил, мотоциклет и др. Мълчаливият недружелюбен шофьор даде газ и колата потегли с грамадна бързина по тесен асфалтиран път. П. Вежинов, ДМ, 84. Шофьорът е залепил поглед за стъклото, стиснал е кормилото в ръцете си и с левия си крак непрекъснато натиска педала и дава газ. А. Гуляшки, МТС, 38. 2. Изведнъж засилвам, ускорявам някаква работа, дейност. — Дълга и широка е тя, ами давай да започнем .. Давай газ! А. Гуляшки, СВ, 71. Идеален газ. Физ. Теоретично понятие за газ, който се подчинява точно на основните физически закони. Инертни газове. Хим. Химически елементи от нулевата група на периодичната система (хелий, неон, аргон, криптон, ксенон и радон), които при обикновени условия са газове и имат висока химическа инертност; благородни газове, редки газове. Райски газ. Хим. Двуазотен окис (N²O), който се употребява в медицината за лека, бързо преминаваща упойка. С пълна (пълен) газ. Разг. С най-голяма скорост. Обърни три-четири бутилчици за мое здраве и карай на трета скорост с пълен газ! ВН, 1960, бр. 2639, 4.

— Фр. gaz. — Н. Геров, Извод от физика, ч. I, 1849.

ГАЗ², газта̀, мн. няма, ж. и (рядко) газ, га̀зът, га̀за, мн. няма, м. Течност за горене, която се получава при преработка на нефта; петрол. Като завинтваше с бързи пръсти машинката с фитила, Ния рече: — Това е газ, майко. С нея гори лампата. Вместо лой. Д. Талев, ПК, 21. Ванко не отговори веднага. Беше зает да налива газ в примуса и едва след малко отвърна. М. Грубешлиева, ПИУ, 255. — Хайде да се навечеряме докато е видело .. И газта ни се е свършила, няма с какво да си светнем. Г. Караславов, Тат., 40. Лампата едва прежуря, останала без газ. Л. Стоянов, Х, 69. Кръчмата скоро се изпълни със задушлив кадеж от лампата с калпавия газ. Ив. Вазов, Съч. ХII, 80.

— От тур. gaz yağı. — Й. Груев, Землеописание, 1871.

ГАЗ³, га̀зът, га̀за, мн. няма, м. Тънка прозрачна тъкан. И пръвото му листо [на евангелието] позлатено, но носеше образите на подарителя и съпругата му, с тънък газ покрити. Ч, 1871, бр. 9, 284. Шалче от газ.

— Фр. gaze.