ГАЗЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГА̀ЗЕНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от газя. Подир половин час газене през търсавището, пътят фана да се издига по хълма. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 91. За светенето и за газенето в калта той не съжаляваше: шейсет години чичо Марин беше газил селските калища... Г. Караславов, Избр. съч. I, 284. След дълго газене из навалицата най-после се провряха напред учителят по история Марков и участъковият лекар Парушев. Д. Вълев, З, 250. Веке ѝ се додеяло, / нощно време от одене, / кално друме от газене. Нар. пес., СбНУ ХLVIII, 65.