ГАЗЕНИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГА̀ЗЕНИЧЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прил. от газеник и от газениче. "Мой хубав роден край" — мислеше си младежът, без да отделя очи от близките и далечни очертания на стаената равнина, дето се виждаха да припламват жълти, газеничени светлинки. Ст. Дичев, ЗС I, 253. В това време през току-що открехнатата врата на комшийската къща, като плиснато злато се провлачи газеничена светлина и заедно с нея поток от весела глъчка. М. Яворски, ХСП, 9.