ГАЗЍБА̀РЧЕ

ГАЗЍБА̀РЧЕ, мн. ‑та, ср. Нар.-поет. Умал. гальов. от газибара. Що прочете Марко ситно писмо, / веднъг стана Марко добър юнак, та му стегна [на Огнянчо] конче газибарче. Нар. пес., СбНУ XLIV, 22.

— Друга форма: газоба̀рче.

Списък на думите по буква