ГАЗЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГА̀ЗЯ, ‑иш, мин. св. ‑их, несв. 1. Непрех. и прех. Ходя из вода, кал, сняг и под., в които краката ми затъват. Чичо Горан .. гази наведен из реката и търси пиявици. Елин Пелин, Съч. II, 72. Газим дълбока леплива кал. Й. Йовков, Разк. II, 151. Тримата вървяха един зад друг и газеха дълбокия сипкав сняг. Д. Димов, Т, 167. Дайте му пролетен ден да излезе по полето, да гази по зелената морава, .., това бе за него и живот, и богатство. Ил. Блъсков, ДБ, 49.
2. Непрех. Мор. За параход — потопявам дъното, корпуса си до известна дълбочина във водата. Параходът е толкова натоварен, че гази цели единадесет метра във водата. Б. Шивачев, ПЮА, 170.
3. Прех. Преминавам, пресичам пространство с вода, кал, сняг и под., в които краката ми затъват; прегазвам. Марица бе спаднала и песъчливи острови .. деляха я на места на няколко ръкави. Тя имаше бродове вече и Иван още днес бе видял селени, че я газеха тука. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 228. На три-четири места трябваше да газим тая река, което съставляваше най-голяма мъчнотия за ония наши другари, които нямаха коне. З. Стоянов, ЗБВ II, 41.
4. Разш. Непрех. Диал. Ходя. Гази като мечка. Н. Геров, РБЯ I, 207.
5. Прех. Натискам, мачкам с крака; тъпча. Стъпваше по земята с чувството, че я гази и усещаше сила по цялата си успокоена снага. Ем. Станев, ИК III, 123. Покачвам се върху натрупаното на колело сено, па започвам да го газя насам и нататък. Т. Влайков, Пр I, 288. — Момче Сокуле, Сокуле! / Не играй коня тадева / по самовилски игрила, / низ самовилски градини, / добро ми цвеке не гази. Нар. пес., СбНУ XLIII, 167. // Разш. Навлизам някъде, в нещо обикн. чуждо. Мъжките езици захванали да говорят за конете, за виното, .., или просто за
това, чия крава гази чуждите ливади. Л. Каравелов, Съч. II, 96.
6. Прен. Прех. Разг. Държа се лошо, грубо с някого, като го държа в подчинение и го измъчвам, тормозя; тъпча. Тръгна си целият наежен. "Няма да се оставя да ме газят, повече няма да мълча!" Ст. Даскалов, СЛ, 83. Страстта му да властвува, да гази волята, която му противостои, .. — това идеше от дедите му и преди всичко от Крум. А. Гуляшки, ЗВ, 69. Ако бидеш мост, секой ке те газе. Послов., СбНУ ХХХVI, 204. // Прех. Строго мъмря, ругая някого, карам се на някого. — Виждаш ли, байно, че заради тебе ме газят и ако не искаш да ти го върна, оправяй си хората, докато е време. В. Жеков, ТП, 120. Не, владетелят няма да прости това .., той ще ослепее от злоба и ще гази де кого срещне... Г. Караславов, Избр. съч. V, 372.
7. Прен. Прех. Разг. За болест, грижа, сиромашия — предизвиквам страдание. Кашлица силна го дереше, нящо като треска го газеше. Т. Влайков, Съч. II, 55. "Гледай ти — си мисля аз с гняв, — не стига, гдето грижата ни гази всеки ден, ами и да изгубим къщата си, дома, гдето съм се родил и расъл..." Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 59. Голяма сиромашия го гази, децата му едно от друго по-дребни и по-голи. И. Петров, ЛСГ, 11.
8. Прен. Прех. Не зачитам, потъпквам (чест, воля и др.). Татарите пленят земята, земята няма кой да брани. Църквите палят, християнската вяра газят... Ив. Вазов, Съч. ХХI, 10. Ще иска той да покаже на управниците там горе, .., че те не смеят тъй произволно да газят волята на избирателите. Т. Влайков, Съч. III, 296. Тя се гордееше с мъжа си, пред хора му гонеше прекалено чест, но в челядта тя имаше свое място, което трябваше и сам чичо Бинбел да не гази. А. Страшимиров, К, 68. // Прен. Прех. Не спазвам, престъпвам, нарушавам, потъпквам (клетва, закон и др.); погазвам. — Пия ракия, газя клетвата си, лъжа .. Лъжа, лъжа, като последен циганин! Й. Йовков, ПК, 174. Тези клети две правителства изцело се намирали под турския закрил. / Те са газили свещените обети и помагали са робство и тъма. В. Марковски, ПЗ, 362. газя се Страд. от газя в 1, 3, 5, 6, 7, 8 знач. Всеки поток беше се превърнал в мътна и буйна река, която трябваше да се гази. Й. Йовков, ПК, 85. Водата в мочура беше плитка и се газеше лесно. Ем. Станев, ПГВ, 50. Напред им реката Камчия, която на 2-3 места трябваше да ся гази докат изминат боаза. Ил. Блъсков, ИС, 110. Пред кум вода се не гази. Погов. гази се безл. от газя в 1 и 5 знач. Забранено е да се гази по тревата.
◊ Вода газя, жаден ходя. 1. Ирон. Не мога да се възползвам от нещо, което е в изобилие около мене, въпреки желанието си. Мине ли ерген край вази — / през вода да гази, / жеден-морен ходи. К. Христов, Кр, 33. 2. Диал. Съвсем съм се забравил. Газя бос из лука. Разг. Върша нередности, постъпвам безотговорно, като не се интересувам от ред, приличие или законност. Попът, да ви кажа ли аз вас, май хвана да гази бос из луко, кога има кръщене, сватба или задушница, той за там готов. Ил. Блъсков, ЗК, 76. Газя през просото. Разг. Върша нередности, постъпвам безотговорно, като не спазвам ред, приличие или законност. Ще те гази (газила те е) мечка<та>. Разг. Ще претърпиш (претърпял си) някаква неприятност, нещастие, несполука; ще си изпатиш (изпатил си си). — Газила го е мечката, затова така "Какво искате, моля ви се?" А по-рано само "Давайте" без "моля ви се" — шегуваше се Вандо. Ст. Даскалов, СЛ, 106.