ГА̀ЙГУ̀Р м. Диал. 1. Фантастична птица, подобна на щраус, камилска птица (Ст. Младенов, БТР).
2. Прен. Слаб, немощен човек (Т. Панчев, РБЯд).
◊ Запулил се като гайгур. Диал. Запулил се втренчено, вторачено (Ст. Младенов, БТР).