ГА̀ЙДА

ГА̀ЙДА ж. Народен музикален инструмент, който се състои от мях (овчи или кози) и три цеви — за надуване, за свирене и за исов тон. С един-два дъха исполинските гърди на Ганя надуха меха и гайдата писна. Й. Йовков, Ж 1930, 15. Одобрително ръмжеше ручилото, в игриви нотки пискунът къдреше сватбената песен, сладко ронейки дума по дума, сякаш и самата гайда вземаше участие в общата радост. Ем. Станев, ИК III, 39-40. Мъжете, кривнали калпаци, .. тропаха буйното граматиковско хоро. "Иху! Иха!" Ехтеше тъпанът, ручеше гайдата, свиреха три медни кавала. Ст. Станчев, ПЯС, 98.

Прен. Руг. За изразяване на негодувание от постъпката, проявата на някого. Тича комендантът на ешелона към последните вагони, дето са кухните. "Ей, казва, гайди такива, какъв буламач сте сготвили пак на командира?" П. Незнакомов, БЧ, 10. — Ба! Не думай! — стъписаха се палачите. — Умрял ли? Царят? — Умрял, я!... Гайди!... Негово величество умрял, а те още не знаят... Гайди!... К. Калчев, ЖП, 428.

◊ Играя (вървя, ходя, водя се) по гайдата на някого. Разг. Пренебр. Изпълнявам безропотно желанията и заповедите на някого,

постъпвам така, както той иска, слушам някого във всичко. — А защо, мислиш, ги е изпъдил? — запита спокойно Найден. — Защото не играят по гайдата му — тросна се Цанко. В. Геновска, СГ, 181. А дядо Хаджия обичаше дяда Славча, защото дядо Славчо беше набожен като него, .. — вървеше му по гайдата и на всичко му климаше с глава. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 119-120. Дори Стъргача стана по-смел и почна все повече да се заяда с Попето и Виктор и да не им ходи по гайдата. Ем. Коралов, ДП, 162. Началникът взе да се дърпа, че имал план да изпълнява и че не можел да се води по гайдата на тоз — на онзи. Но сеирджиите се намесиха, донесоха дъски, .. вързаха ги с въже и рекоха: — Хайде, да те видим! Ем. Робев, Ст, 1968, бр. 1179, 2. Каба гайда. Разг. Гайда с хубав мек и нисък тон. Бай Тодор извади от чантата си голяма каба гайда. Наду гайдуницата. Мехът набъбна, екна глас. Притворих очи. Стори ми се, че не бях слушал по-сладка мелодия. Ручилото издаваше вълшебни тонове. П. Стъпов, Е, 1964, бр. 8, 3. Надувам / надуя гайдата <си>. Разг. 1. Започвам да плача силно, с висок глас; заплаквам, реввам. Отчаях се пред безизходността и надух гайдата — подсмърчам, а сълзите текат по бузите ми. П. Велков, СДН, 89. Над целия керван надвиснала смъртта. Тогава студените женски сърца се стоплили и намерили живот за детето .. Щом надуело по-силно гайдата си, баба Карталка го поемала на ръце и го гъделичкала. Д. Вълев, Ж, 19. 2. Само несв. Плача силно, с висок глас; рева. — Значи стана вече дядо! Честито! Преброи мислено месеците от сватбата: шест! — Седмаче е! — каза чичото .. — Надува гайдата от сутрин до вечер. М. Грубешлиева, ПИУ, 60. Не ми е по гайдата. Разг.; Не ми иде на гайдата. Диал. Не е по волята ми, не е според желанието ми. Сега и на Богдана не му идеше на гайдата да поиска едно бедно момиче .. нему сега трябваше и падаше му се момиче богато, със зестра. Ил. Блъсков, Китка VI, 1887, кн. 16, 8. Тръгвам / тръгна (повеждам се / поведа се) по гайдата на някого. Разг. Пренебр. Послушвам някого, направям безропотно това, което той иска, изпълнявам желанията и заповедите на някого. Коста: — И за тая блага приказка на Габеровия разбойник ти тръгна по гайдата му, а? Кръстинка: — Чило не е разбойник, тате. Чило е добро момче! Г. Караславов, Избр. съч. Х, 155. — С кой акъл, да ме пита човек, се поведох аз по гайдата ти! — бръмчи неспирно в ушите ми дрезгавият глас на жена ми .. Като че ли лошо щеше да бъде да си стоя сега у дома, ама ти като каза — да вървим, че да вървим. А. Коен, СбСт, 256. Цървули няма, гайда иска. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой иска нещо ненужно при положение, че му липсва най-необходимото. — Налягай си парцалите, голтако! За какъв бяс ти е радио! Цървули няма, гайда иска!... К. Калчев, ЖП, 15. — Цървули няма, гайда иска — и твоята е тъй. Не виждаш ли, че нямаш риза на гърба си, ама света си тръгнал да оправяш. Още бой трябвало да ядеш. В. Нешков, Н, 342.

Списък на думите по буква