ГАЙДАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАЙДА̀Р, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, зват. ‑ю и ‑ко, м. Свирач на гайда. Под пръстите на гайдаря изскачаха весели и игриви звукове. Елин Пелин, Съч. I, 176. Гайдарите свириха трапезни песни, пионерите пяха и декламираха, .., а младите извиха тракийско хоро. А. Каралийчев, ПД, 125. Хорото се разтури — гайдарят се умори да свири. К. Петканов, Х, 85. — Давай, гайдарю, бързото нашенско! Д. Кисьов, Щ, 159. — Гайдарко! .. Я ела тук! Гайдарджията дойде при него. Й. Йовков, ЖС, 49.