ГАЙДАРДЖИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАЙДАРДЖЍЯ, ‑ѝята, мн. ‑ѝи, м. Диал. Гайдар; гайдаджия. В навалицата сноват .. калугери, мустакати пандури, а по-настрана — гайдарджии просвирват гайдуниците и сглашат гайдите на хоро. Н. Хайтов, ШГ, 152. Гено гайдарджията .. разказваше, .., че е свирил на деветдесет и девет сватби, но такава сватба не е виждал. К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 391. Зажени се Дойчин добър юнак .. / али му са много засакали: / засакали три иляди свата, / засакали троица девере, / засакали трои топанджии, / засакали трои гайдарджии. Нар. пес., СбНУ XLIV, 39.