ГА̀ЙДИЦА ж. Умал. от гайда; гайдичка. Там един от бейските овчари .. се много привързал към черноглавото пъргаво "овне", както наричал Ангела зарад обичая му да се бие с глава, и му направил малка гайдица от ярешка кожа, обнизана с мъниста и кокалено ручило. Н. Хайтов, ШГ, 134.