ГАЙЛЕЛЍЯ

ГАЙЛЕЛЍЯ, ед. неизм., мн. ‑ѝи, прил. Простонар. 1. Който има грижа; загрижен, угрижен. Ете що сум гайлелия, йе рекол царот; писмо ми дойде от оной цар и ми пишуат, я еден край земя да му даам, я да се биям. Нар. прик., СбНУ ХV, 107-108.

2. Който създава, предизвиква грижи. Захванаха всеки ден да идат все нови хабери за морабето: един от други по-черни, един от други по-гайлелии за бае Крачуна. М. Георгиев, Избр. разк., 241.

Списък на думите по буква