ГАЙРЕТЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАЙРЕТЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв., прех. Простонар. Търпя, понасям несгоди или страдания (Ст. Младенов, РЧД). гайретя се страд.

ГАЙРЕТЯ̀ СЕ несв., непрех. Простонар. Грижа се, ядосвам се, безпокоя се. — Мъка ми е за тебе, Иванчо! — съжали го чамджаслията. — За мене! — възкликна Богоров. — Не се гайрети, старче! А. Христофоров, А, 224.

— Друга форма: кайретя̀.