ГАЙТАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАЙТА̀Н м. 1. Плетен шнур, с който се обшива и украсява народна носия от аба. Тя е с един китен от скъпата боя сукман, обшит със сърмени гайтане и с копринени кенета. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 9. Ездачът беше облечен в изшарена с гайтани къса салтамарка. А. Гуляшки, СВ, 10. Абаджия е. Прочут със златните си ръце. Неговите аби стигат до Анадола и по-нататък. Колко гайтан е обшил по тях, би могъл с него да обиколи няколко пъти селото. Сл. Караславов, ИИТХ, 65-66. Чохяний му чепкен, отпред и отстрани / с нашивки от гайтан, изпъкла гръд пристяга. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 92.

2. Диал. Сватбен накит, изплетен от вълна или коприна и обшит със сребърни пари, който се поставя на главата на невястата и се спуска по гърба до полите. Гиздава Марика / свила преде, свилен гайтан плете, / та го мята от ръка на ръка, / на юнаци лепа песен пее. Ст. Младенов, БТР I, 412.

3. Като прил. Нар.-поет. За вежди — който е тънък и източен; вит, гайтанен. "Пет години ходих... греха ми в премежди / две очи небесни под гайтани вежди." П. К. Яворов, Съч. I, 43. Лицето ѝ като ясно слънце, / бело гърло — дзвезда вечерница, / цръни очи — гюлове стамболски, / гайтан вежди — морски пиявици. Нар. пес., СбНУ XLIV, 47.

— От лат. gaitanum 'колан, каиш' през гр. γαιετανόν и тур. gaytan.